Monthly Archives: August 2016

Общи мисли за правото

Ако едно дете, отгледано от психично нестабилни родители със съответните психично нестабилни роднини, стане сериен убиец, изнасилвач или друг тип “лош” човек, то то се счита за престъпник. Но след като обществото одобрява такива радители и е в рамките на закона те да отглеждат деца, както сметнат за добре, значи то одобрява и последствията от едно такова детство. Но тогава защо слагате тези хора в затвори?

Advertisements

Общи мисли

Защо, гледайки как въртящата се монета ще падне от масата изпитвам желание да я хвана?
Не е защото не мога да повторя експеримента, това ще ми коства статистически нищо.
Защото усилието да се наведа и да я взема от емята ще е “прекалено”, въпреки че сигурно количеството енергия няма да е чак толкова много, по скоро психическата нагласа да се дигна от удобната си поза ме възпира от това да оставя монетата да падне.
Защо ме мързи? Дали законът на Нютон за гравитацията, подобните за напрежение и магнетизъм не са подобни на този за психиката. Дали желанието е равно на състонието измерено в щастие умножено по крайната цела, разделена на квадрата на разстоянието (количеството промяна) в емоционалния релеф има нещо общо?
По-късно три деца си играя до мене. Те синхронизирано броят до три, преди да се впуснат в игра. Защо се синхронизират и защо искат да са заедно? Като три струни, които си синхронизират честотите, но всяка има различна плътност и се държи по различен начин.  Има едни лидер, един който може би иска да е лидер, други които следват, всички мании и желания трептят и ако не бъдат синхронизирани могат да излязат от контрол, всяка мания търси насищане и всяка краде от ресурсите. Възможно ли е маниите да откраднат всичко и за самото съзнание да остане прекалено малко? Забавна мисъл, но такава базирана на спомени. Просто се сетих. Нима се оправдавам, че мисля? Самоанализата е сложна и предпочитам да я избегна в момента.
Щастие. Краткост. Цел. Липса. Противник. Цел. Слушател. Цел. Пространство. Комплекс. Нежелание. Дисбаланс. 2. Спокойствие. Време. Количество.

Защита на целите

Човек, който не спазва обещанията към себе си, няма как да очакваш да спазва обещанията си към околните. Дори да има такъв човек, що за човек ще е? Как ще можеш да му се довериш?
Преди около половин година, когато реално започна цялото това фиаско, аз си обещах на себе си, че докато не оправя собствения си живот и не бъда там и не работя това, което аз искам (аз не там и това което други хора искат, защото все много знаят – те затова сега живеят в мизерия) няма да позволя на други хора да влизат в личния ми живот, за да не провалям както тях, така и себе си, чрез себе си.
Но човек, който е поставил такива големи цели пред себе си, трябва да бъде готов да ги отстоява не само на думи.
При мене дойде момиче. Млада, с външен вид който ме кара да я желая и да мисля за нея в свободното си време, тайно да я наблюдавам, интелигентна, амбициозна, с професия която харесва и от която изкарва добри пари. От добро семейство, с ясни виждания за живота и с чувство за достойнство, момиче което когато реши нещо, държи на решението си.
Момиче, което ме гледа и ми говори с ясната идея, че иска да сме повече от приятели.
Момиче, което аз ще трябва да оставя зад гърба си, защото знам че да я допусна до себе си ще е голяма грешка, както за нея, така и за мене.
Нещо, което вече съм си обещал и вътрешно съм взел решение, че ще направя и само външни фактори могат да променят това.