Общи мисли

Защо, гледайки как въртящата се монета ще падне от масата изпитвам желание да я хвана?
Не е защото не мога да повторя експеримента, това ще ми коства статистически нищо.
Защото усилието да се наведа и да я взема от емята ще е “прекалено”, въпреки че сигурно количеството енергия няма да е чак толкова много, по скоро психическата нагласа да се дигна от удобната си поза ме възпира от това да оставя монетата да падне.
Защо ме мързи? Дали законът на Нютон за гравитацията, подобните за напрежение и магнетизъм не са подобни на този за психиката. Дали желанието е равно на състонието измерено в щастие умножено по крайната цела, разделена на квадрата на разстоянието (количеството промяна) в емоционалния релеф има нещо общо?
По-късно три деца си играя до мене. Те синхронизирано броят до три, преди да се впуснат в игра. Защо се синхронизират и защо искат да са заедно? Като три струни, които си синхронизират честотите, но всяка има различна плътност и се държи по различен начин.  Има едни лидер, един който може би иска да е лидер, други които следват, всички мании и желания трептят и ако не бъдат синхронизирани могат да излязат от контрол, всяка мания търси насищане и всяка краде от ресурсите. Възможно ли е маниите да откраднат всичко и за самото съзнание да остане прекалено малко? Забавна мисъл, но такава базирана на спомени. Просто се сетих. Нима се оправдавам, че мисля? Самоанализата е сложна и предпочитам да я избегна в момента.
Щастие. Краткост. Цел. Липса. Противник. Цел. Слушател. Цел. Пространство. Комплекс. Нежелание. Дисбаланс. 2. Спокойствие. Време. Количество.