Защо “мразя” родителите си и съм асоциален

Думата “мразя” не е точна. Това предполага моментно състояние. Аз съм сключил доживотен договор със себе си за пълна ненавист към всичките си роднини. Защото всички те, на първо място с майка ми, сами си правят живота нещастен и изпитват удоволствие от това и ми се карат, че искам по-хубав такъв.

Питате каква е майка ми? Нека да ви дам малък пример, повтарям малък и само един: Когато бях в 9 клас, от нерви и яд за всичко, за да мога да заспа си съдрах с нокти лицето до кръв. Беше много драматично, и сълзливо. Майка ми дори не си направи труда на следващия ден да ме попита дали някой друг ми го е причинил или ако съм го направил, то поне “Защо?”. Баща ми дори не разбра че се е случило нещо. Така си ходих с дни. В училище всички, и учителите, постоянно ме бъзикаха “Коя ме била драла?”.

Когато в 4 клас, умолявах родителите си да ме оставят намира, да уча по цял ден, за да мога да инвестирам в себе си, за да мога после да стана специалист, защото виждах че животаътне е шега работа и че сега е момента, докато съм млад и силен, да уча по цял ден и че ще мога после аз да ги издържам със заплата си, като благодарноаст, те ми се подиграваха и ми се смееха, че съм бил млад и съм расъждавал смешно за годините си.

Когато в 6 клас, година преди да се пречупя, сам първоначално с мой пари, се записах на курс по електротехника, сам четох, сам си вземах книги, сам търсех поялници, схеми, части, магазини, всичко сам, нито баща ми, нито дядо ми, и двамата отявлени електротехници, не само тука в града, не си мръдна пръста да дойде и да каже: “Трифоне, виждам че се интересуваш, дай да ти помогна. Аз знам, имам опит, дай – ще те науча, много мога да ти покажа. Виждам, че имаш голяма желание, ти си ми единственият син/внук – ще ти помогна.”. Нито майка ми ги юркаше, нито те двамата си мръднаха пръста. Ей така седяха и ме гледаха отстрани. Аз ходех и ги молех да ми обясняват разни неща – с ченгел им вадех думите от устата. Накрая се уморих и след една година опити, се пречупих.

Да, знам, по филмите и в легендите има едни деца дето успяват напук на всичко Но това са тези под 1% от всички и заради които правят филми и пишат книги. Аз не бях от тях.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s