Защита на целите

Човек, който не спазва обещанията към себе си, няма как да очакваш да спазва обещанията си към околните. Дори да има такъв човек, що за човек ще е? Как ще можеш да му се довериш?
Преди около половин година, когато реално започна цялото това фиаско, аз си обещах на себе си, че докато не оправя собствения си живот и не бъда там и не работя това, което аз искам (аз не там и това което други хора искат, защото все много знаят – те затова сега живеят в мизерия) няма да позволя на други хора да влизат в личния ми живот, за да не провалям както тях, така и себе си, чрез себе си.
Но човек, който е поставил такива големи цели пред себе си, трябва да бъде готов да ги отстоява не само на думи.
При мене дойде момиче. Млада, с външен вид който ме кара да я желая и да мисля за нея в свободното си време, тайно да я наблюдавам, интелигентна, амбициозна, с професия която харесва и от която изкарва добри пари. От добро семейство, с ясни виждания за живота и с чувство за достойнство, момиче което когато реши нещо, държи на решението си.
Момиче, което ме гледа и ми говори с ясната идея, че иска да сме повече от приятели.
Момиче, което аз ще трябва да оставя зад гърба си, защото знам че да я допусна до себе си ще е голяма грешка, както за нея, така и за мене.
Нещо, което вече съм си обещал и вътрешно съм взел решение, че ще направя и само външни фактори могат да променят това.

Относно вицовете

– Можеш ли да мериш с шублер?
– Да.
– Eто. Колко е?
– Шублер, шублер и половина.

Това е класически виц, основаващ се на разликата между очакване и получаване. Негова алтернарива е рязането на много дървета с бензинова резачка, без тя да е включена. Изобщо, всяко използване на изнструмент, за да се свърши работата, за която той е предназначен, но по начин различен от стандартния води до смях. Предполагам, колкото по сложни аспекти има един инструмент, толкова по-смешно се получава.

Очакването на хората, че на мене вицовете трябва да са ми смешни, го разглеждам като наложено очакване, функция на ниските социално-битови, икономически и морални условия, а не като вътрешно желание. Естествено, в една ситуация, при която има обществена нагласа аз да се смея, бих го направил, балансирайки между собствено желание и желанието на наблюдаващия.

Една теория за Херкулес

В училище сме учили кой е Херкулес, но днес прочетох една теория, която иска да покаже че Херкулес олицетворява силата на магнетизма. (не случайно има легенди за Херкулес и Марс – богът на желязото)

Ако някой се интересува да прочете за професор Schweigger.

В теорията се говори даже и за конкретен камък (не малък такъв), който реално е бил голям къс магнитна руда (това ми напомня за магнита, който се намира в Кааба – голямата черна (в момента е такава) кубична сграда на която се кланят в Близкия Изток, в чиито ъгъл се намира разбито парче магнит от паднал метеорит – поне така съм чел) който олицетворявал Херкулес и (естествено) имал свойството да лекува болните. (Защото всяко нещо с необясними (божествени) свойства, трябва да притежава и необясними(божествени) сили (един от основните закони в митологията?))

Споменава се естествено и за градовете Магнезия (били са повече от един с това име) и Хераклеа/я (също повече от един, в два пъти от които разположени близко до градове с името Магнезия), а теорията за (овчара?) Магнит се показва че е мит. След  време се появяват и подобни митове за цели магнитни планини, които изтръгват пироните от киловете на корабите, докато били в открито море. (както първоначално магнитният камък е привлякъл пироните от обувкте на Магнит)

В теорията се говори естествено и за първообраза на гномите и джуджетата, който идва от преселниците, които са научили гърците да добиват желязо, а последните са гледали на тях като на богове. После, когато първите са си тръгнали е останал образа им да витае във въздуха – подобно на образа на Елвис Пресли, само че те са били цял народ от такива.